cartoon 10 neshta

През 2018 година, десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, България ще поеме ротационното председателство на Съюза. Ако бъде добре подготвен, мандатът на председател ще даде на България възможност да постави някои свои стратегически приоритети в центъра на политическия дневен ред на Съюза. Председателството на ЕС дава и допълнителен стимул да постигнем по-добро представяне по някои показатели, свързани с членството в ЕС, като реформи от сферата на Механизма за сътрудничество и проверка и усвояване на средства от структурните фондове, например. И нещо особено важно за България: ротационното председателство ще даде възможност за фокусиране на националното политическо, административно и обществено внимание върху европейската политика, върху дневния ред на Европа. А това ще бъде изключително полезно за България, която все още се намира в периферията на европейския политически дебат.

А какво всъщност представляват преговорите и вземането на решения в ЕС? Ето 10 неща, които може да ви изненадат.

Първо, не просто преговори, а преговорен маратон. Вземането на решения и постигането на компромис в Европейския съюз е един непрекъснат преговорен маратон. Преговорите между страните-членки са нещо повече от срещите на Европейския съвет няколко пъти в годината или редовни срещи на европейските министри, които медиите отразяват. Преговорите в ЕС са ежедневно отношение между страните-членки.

Второ, най-важният фактор при многостранните преговори е как се гласува, каква е процедурата. Ако тя е единодушие, обикновено договорените решения са от типа „най-малко общо кратно“, а резултатът се определя от най-пасивния и неохотен участник. В Европейския съюз най-често формално се изисква квалифицирано мнозинство. Има обаче негласно правило да се търси възможно най-широко съгласие.

Трето, отстъпките и компромисите са неизменна част от всички международни преговори. В ЕС обаче отстъпките не са задължително реципрочни. Държавите не очакват да получат нещо в замяна при всеки отделен компромис. Те са склонни да отстъпят сами от националните си позиции по дадено решение, защото знаят, че ще бъдат облагодетелствани в друга сфера в бъдещ момент.

Четвърто, огромната част от подготовката и дори от същинските преговори протича в предварителната фаза – в рамките на работни групи с участието на представители на националните администрации и в двата най-високопоставени дипломатически форума – КОРЕПЕР I и КОРЕПЕР II, включващи постоянните представители на страните-членки в ЕС и техните заместници. Най-трудните компромиси обаче остават за политическите лидери на страните-членки.

Пето, председателството, поемано от страна-членка на ротационен принцип на всеки 6-месеца не е единственият лидер в ежедневната работа и преговори в ЕС. Председателството е само част от лидерски тандем, в който важна роля има и Европейската комисия, френско-германската ос (две страни, които често гласуват в коалиция), а и правителства на отделни страни-членки като Великобритания например.

Шесто, може и да не знаете имената на българските дипломатите с ранг „Античи“ и „Мертенс“, но всъщност точно те подпомагат представянето на българската позиция в преговорите в ЕС. Съветът на ЕС е институционалното сърце на преговорите в ЕС, но то не би могло да работи без огромната периферия от неформални норми и практики. В основата на тези отношения са дипломатите от националните представителства в Брюксел.

Седмо, страната-председател разполага с поне 6 вида ресурси, които й помагат да бъде лидер. Ако знае кои са те и ги използва умно. Това са различни стимули, принуда, социализацията (иначе казано особения дух на сътрудничество, който е толкова специфичен за преговорите в ЕС), легитимността на Председателството като лидер, експертизата и информацията. Например умелите председатели установяват такива срокове и дневен ред, които стимулират останалите участници да правят компромиси и отстъпки. Председателят също така може да поиска консултация от правната служба на Съвета, с цел да отхвърли евентуални възражения на някоя от страните-членки. Или да организира телефонни разговори между двама министри, като по този начин „заобиколи” националните делегати, които преувеличават съществуващия проблем.

Осмо, доверието в страната-председател е загубено, ако тя не може да гарантира, че спазва 2 основни принципа: безпристрастност и честно посредничество. Безпристрастност – по отношение на интересите на останалите страни-членки и честно посредничество – по отношение на националните интереси на страната, която държи председателството.

Девето, не случайно когато Европейският съвет заседава, той разглежда едновременно въпроси от различни сфери на политиката и икономиката. Там преговорите в обикновено водят до т.нар. пакетни сделки. Те са високоефективен метод за постигане на компромиси. При тях отделните страни-членки се договарят за взаимни отстъпки в области, които нямат пряка връзка помежду си. Така страните отстъпват в определени сфери, но и получават нещо в замяна на направения компромис.

И накрая, ако има ресурс, който може да определи изхода от дадени преговори, то това е информацията. При всеки вид преговори участниците като начало имат непълна информация за позициите си. В рамките на ЕС съществува тенденция да се предоставя различна информация в различните етапи на преговорния процес. Това се дължи на факта, че по-нископоставените национални представители (например на ниво работни групи) са изправени пред задължението да преговарят по-твърдо и да не отстъпват от националните си позиции. Не става дума за секретна информация. В рамките на преговорите в ЕС рядко се касае за информация, която не е публична. Проблемът е в самия й обем! Да получиш ясна и пълна представа за интересите, приоритетите и готовността за компромиси на 27 национални делегации е повече от предизвикателство. А и като правило страните, участници в преговори, не са склонни да споделят цялата информация за своите интереси и намерения.

България ще поеме ротационното председателство на Съюза през втората половина на 2018 година. Остават едва три години за подготовка, а това са само малка част от нещата, които трябва да знаем и умеем дотогава.

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmailfacebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail