smart 1

Какво е общото между новия персонализиран модел на здравеопазване “care and cure” в белгийския регион Фландрия, развитието на аеронавтиката в Андалусия и високотехнологичното сърце на Холандия – Brainport в Айндховен?

Отговорът е умната специализация – smart specialization. Но не просто умна. А и SMART – specific, measurable, attainable, relevant, time-bound. Във всеки от изброените примери си дават среща специфичните особености на региона, потенциалът за иновации на бизнеса и академичните среди и капацитетът на публичните институции да стимулира политики за растеж.

регион + бизнес + наука + публични институции = потенциал за умна специализация

Идеята зад умната специализация е сравнително проста. Концентриране на публични ресурси в инвестиции, базирани на знанието, които да покриват конкретни дейности. Нейният ефект обаче е значително по-сложен, защото засяга няколко важни аспекта на публичните политики. 1) планиране на политиките, което набелязва областите, които днес или в бъдеще имат конкурентно предимство. 2) управленски модели, които отреждат ключова роля на регионите, частното предприемачество и заинтересованите страни, така че заложените стратегии за специализация да се превърнат в икономически и социален резултат.

Фламандският случай отблизо: в основата на умната специализация на този белгийски регион е стратегията на диверсификация, която предприемат ключови актьори в сферата на нано-електрониката. В центъра на тази стратегия е сътрудничеството, взаимният обмен на ресурси и ноу-хау с други два сектори, базирани в региона – медицински изследвания и здравеопазване. Така на практика се ражда нова икономическа сфера – нанотехнологии за здраве (Nanotechnology-for-Health (NfH). Процесът на диверсификация се бази на уникален комплекс от нанотехнологични платформи и потенциал на изследователски център, базиран в региона, и свързването им с два други важни за Фландрия сектори – биотехнологии и медицинско оборудване. Същевременно международни маркетингови изследвания разпознават сектора на нанотехнологиите за медицински цели като нов пазар с висок потенциал. Така се обединяват взаимодопълващите се особености на два иновативни и технологични сектора, които до този момент не са работили съвместно. Това е и възможност за информационно-комуникационната и фармацевтична индустрия на Фландрия да се диверсифицира. А иновациите в сферата на здравеопазването са социално предизвикателство както за много други региони, така и за фламандските местни власти.

Разбира се, това е един високо технологичен и иновативен сектор. Но подобни стратегии, базирани на умната специализация, са дали силен тласък и на сектори като…зърнопроизводството в Австралия, например.

Как се прави стратегия за умна специализация?

Обикновено изработването на стратегията е инициатива на кръг от лидери или институции – такива, които имат силна воля и/или добри позиции да мобилизират и други заинтересовани страни и ресурси. Такива актьори-лидери могат да бъдат отделни компании или техни мениджъри, изследователски и академични институции, национални или местни власти.

Един примерен модел на потенциални актьори-лидери би могъл да включва: национални власти, бизнес асоциации, профсъюзи, търговски камари, висши учебни заведения, водещи национални компании, водещи чуждестранни компании, местни власти, водещи изследователски и технологични институти. Във Фландрия например лидерството в процеса на специализация идва от профсъюза Essenscia, който разработва бизнес план, въвлича в идеята широката бизнес общност и изгражда структура за набиране на финансиране от местното правителство.

Каква е задачата на актьорите-лидери на специализацията? Те трябва да направят оценка на региона и неговите специфики, включително силни и слаби страни на база на количествени и качествени индикатори. Тези индикатори могат да бъдат много разнообразни. Обикновено се използват модели на изследване и планиране като форсайтинг (англ. foresight) и модел на пътната карта (англ. road mapping).

Обратно към формулата: къде е България в уравнението?

регион + бизнес + наука + публични институции = потенциал за умна специализация

В България се намира регионът с най-ниско БВП в Европейския съюз.

Но България е и страна, която редовно печели златни медали на международните олимпиади по математика и информатика.

България е сред страните с най-бърз интернет в света.

А българският бизнес сектор също е изключително динамичен. Например през 2011 година са закрити 37 000 малки и средни предприятия, а са създадени нови 36 000.

По показателя предприемачество България е доста над средното за ЕС: българите, решили да стартират собствен бизнес са 36% от пълнолетното население. Средно за ЕС този процент е едва 23%.

Институциите у нас улесняват реализирането на добри идеи с по-кратки срокове и по-малки разходи за започване на бизнес и за прехвърляне на собственост от средното за ЕС.

Потенциал за умна специализация е на лице. Остава да бъдат намерени неизвестните в уравнението.

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmailfacebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail