Една от най-честите критики на бизнеса и на гражданите към държавата е, че създава излишна бюрокрация и затруднява свободната инициатива. Какво обаче бихте направили, ако институциите ви дадат изключителното право да НЕ прилагате определени правила и разпоредби във вашия бизнес или организация? Условието е да покажете по-добър краен резултат, продукт или услуга.
Подобно предизвикателство вече предлагат държавни институции и администрации в някои европейски страни. Можете ли да го приемете?
Принципът на правото да бъдеш по добър (англ. right to challenge) е въведен във Великобритания със закон от 2011 година. Става дума за възможността местните общности да поемат управлението на определена услуга, ако са убедени, че могат да я предоставят по нов и по-добър начин отколкото държавните или местни власти. Принципът вече се прилага в цялата страна и обхваща управлението на библиотеки, детски центрове, центрове за подкрепа на общности, социални дейности и много други.
От 2011 година насам Дания също въвежда подобен принцип в сферата на местното самоуправление чрез статуса на „свободна община“. Идеята е намаляване на бюрократичната тежест чрез право на общинските органи да поискат освобождаване от националното законодателство. Датските общини имат право да кандидатстват пред Министерството на правосъдието за освобождаване от определени правила и разпоредби и да експериментират с нови модели и практики на изпълнение на съответната дейност. Тези нови модели обаче трябва да се прилагат систематично. Конкретните сфери могат да включват образование, здравеопазване, социални дейности, екология, дигитално управление и други. Ако експериментът е успешен, той може да доведе и до преосмисляне или изцяло до отпадане на съответната разпоредба.
„Задължително е образованието, а не училището“
В сферата на образованието Дания е интересен пример. В центъра на образователната система там стои принципът за задължителност на образованието, а не на училищното обучение. Къде се получава образованието не е от съществено значение, стига да са покрити възприетите стандарти. Съответно, Дания предлага няколко различни модела на обучение: общински, частни и международни училища, домашно обучение и независими пансиони. Право на личен избор е да избереш един от възможните варианти. Efterskole (независим пансион) е все по-чест избор на младите датчани и предлага обучение с фокус върху подготовката за социалния и професионален живот, общообразователната подготовка и демократичното гражданство. Първият подобен пансион е създаден преди повече от 150 години и в момента в Дания функционират над 260 такива, организирани като самоуправляващи се независими институции. Те предлагат доста по-свободен подход в сравнение с общинските училища както по отношение на избора на предмети, така и на методите на преподаване.
Този Регламент не се отнася за вас
Базирайки се на подобни примери, експертна група по иновации в публичния сектор предлага на институциите на Европейския съюз да въведат възможност за изключение спрямо прилагането на общностни норми както за държави-членки, така и за отделни институции на ЕС (напр. Генерални дирекции на ЕК). Европейската комисия би могла да установи прозрачен и ясен механизъм за предоставяне на правото да не прилагаш съответна разпоредба. Това може да става след първоначален преходен (експериментален) период и да бъде ограничено във времето или дългосрочно.
Какво печели публичното управление?
Целта на този модел е публичните организации на всички нива да получат възможност да покажат дали биха могли да постигнат по-добри резултати без да прилагат съществуващ закон или разпоредба. Същевременно организации, местни общности или дори държавите-членки получават възможност да организират по-ефективно своята работа, да възприемат нови подходи и да предоставят нови услуги. Крайният резултат е не просто премахване на излишната бюрократична тежест. Истинският успех е в подкрепата за публичния сектор да открива начини за постигане на по-висока обществена стойност.
Какво може да направи България?
- Да публикува пътни карти в процеса на планиране на законодателство, за да направи процеса по-предвидим за бизнеса и гражданите;
- Да въведе категорично изискване за разработване и публикуване на подробна оценка на въздействието към всеки проект за нормативен акт като средство за анализ на очаквания ефект от регулацията (разходи, ползи, рискове);
- Да изгради електронен публичен регистър на регулациите, с което да осигури удобен и открит достъп на бизнеса и гражданите до конкретна информация за законодателството, което ги интересува;
- Да въведе принципа „въвеждаш едно, отменяш две“ по отношение на регулативната тежест: за всяка единица добавена допълнителна тежест за бизнеса и гражданите, администрацията трябва да намери начин да осигури две единици ползи или облекчения;
- Да прилага подходи, базирани на фокус върху оценката и удовлетвореността на крайния потребител;
- Да внедрява дигитални решения и отворени данни, които не само създават прозрачна административна среда, но и позволяват информацията да се използва за различни и иновативни цели.
Ако тази тема ви интересува:
Докладът на експертната група към Европейската комисия върху иновациите в публичния сектор “Powering European Public Sector Innovation” за първи път предлага въвеждане на европейско ниво на принципа „right to challenge”
http://ec.europa.eu/research/innovation-union/pdf/PSI_EG.pdf#view=fit&pagemode=none
Докладът „Европа може и по-добре“ дава примери от опита на страните-членки по прилагане на европейското законодателство по начин, който не натоварва бизнеса и гражданите
http://ec.europa.eu/smart-regulation/refit/admin_burden/best_practice_report/docs/bp_report_signature_en.pdf
Интернет-сайтът на Департамента за местни общности и местно самоуправление във Великобритания ще ви вдъхнови с инициативи на различни местни общности, които са се възползвали от принципа „right to challenge”, за да направят публичните услуги по-добри за гражданите
http://mycommunityrights.org.uk/case-studies/
