Свикнали сме да възприемаме публичния сектор като гарант на устойчивостта, стабилността и приемствеността в управленския процес. Можем ли обаче да обърнем перспективата? Възможно ли е да си представим публичния сектор като среда, която провежда стратегически и систематични усилия да управлява нововъзникващи и променящи се процеси и отношения и която създава позитивна промяна?
Всъщност, погледнати на фундаментално ниво, точно това се случва с публичните администрации в условията на глобална конкуренция, но и на глобални кризи. Публичния сектор не просто се променя, той едновременно структурно се променя и променя функциите си. Той предоставя преки услуги на потребителите, но и променя обществените отношения чрез регулация, чрез сътрудничество със заинтересовани страни и взаимодействие с доставчици, чрез управление на обществени поръчки, преразпределение на публични средства и прочие. Но не само. Публичният сектор е изправен пред предизвикателството да бъде високоефективен, да създава добавена стойност, да се оценява от гражданите и бизнеса като прозрачен и почтен, и в крайна сметка – да допринася за международната конкурентоспособност на съответната икономика. И освен това да предлагат все повече насочени към гражданите услуги. И по-добри решения. И да предоставят възможности за демократично гражданско участие.
Освен всичко това си представете и свят на ускорена глобализация и мобилност на хора, капитали, стоки и услуги, климатични промени, застаряващо население, промени в стила на живот, ръст на разходите за здравеопазване.
Вече е очевидно: съществуващите към момента модели на публична администрация и предоставяне на публични услуги са подложени на значителен натиск от различни посоки. Reality check – само за последните пет години от началото на световна икономическа криза нивото на безработица в ЕС-28 е скочило с 4 процентни пункта. А към 2060 година една четвърт от БВП на ЕС ще се отделя за здравеопазване, социални услуги и пенсионно осигуряване, свързани със застаряване на населението.
А сега да се върнем пак на уводното изречение. Публичният сектор очевидно ще се сблъсква все по-често с необходимостта да бъде гъвкав, иновативен, високотехнологичен, ефективен и ефикасен – променящ се. И с очакванията и на граждани, и на политици да спомага за решаване на тези предизвикателства като гарантира добро функциониране на публичните услуги, високи нива на заетост и по-добри и по-добре платени работни места.
Как тези предизвикателства могат да бъдат управлявани? Проблемът се корени в това, че в условията на променящи се модели на публично управление, администрациите не могат да разчитат просто на въвеждането на добри практики. Такива практики, които да отговарят на различните политически, икономически, социо-културни и демографски условия в различните страни (дори в рамките на 28-те страни от Европейския съюз) и да отразяват различните организационни и административни контексти, не могат да бъдат основа на цялостен ефективен управленски модел.
И още нещо. Когато говорим за добри практики и за промяната на модела на публична администрация, едно е да се предостави достъп до дадена публична услуга и през Facebook, съвсем друго е публичната услуга да се предоставя само чрез Facebook страница.
Според доклада от изследване сред държавни служители в 25 страни-членки на ЕС, публикувано от ГД Предприемачество (2012), няколко са ключовите предпоставки и съответно пречки пред развитието на публичния сектор. Най-значимите вътрешноорганизационни фактори са свързани с човешките ресурси. Тук значение имат образованието, обученията, стимулите към иновация, управлението и лидерството. Най-значимите външни фактори са свързани с партньорствата, колаборациите, взаимодействията извън рамките на съответната организационна среда. Тук определящи са публично-частните партньорства, взаимодействието с потребителите на услугите, наличието на международни стандарти и класации и схеми за стимулиране на развитието и модернизацията на публичния сектор. Най-значимите политически фактори, от друга страна, са свързани с бюджета, финансирането, политиките на ЕС, регулациите и законодателството и наличието на политическа подкрепа.
Тези данни са красноречиви. Развитието на нов модел на публичен сектор, който може да отговори на новите предизвикателства, потребности и очаквания за устойчиво, ефективно и социално справедливо управление, трябва да се основава на развитието на нов модел на управление във всички области. Качествено развитие на публичния сектор не би било възможно без качествено икономическо развитие. А това означава, например, партньорства с бизнеса, зелена икономика, инвестиции, умен растеж.
И още по-важно, качествен публичен сектор не означава непременно високи бюджетни разходи. Повече публични разходи в много случаи означават влошаване, а не подобряване качеството на публичните услуги (за икономики с висок корупционен натиск като България това е азбучна истина).
В какви параметри може да бъде мислен един глобален стандарт за публичния сектор? Той трябва да се базира не на добри практики, а на добри принципи:
- Въвеждане на нови модели на предоставяне на услуги, базирани на сътрудничество (съвместно с други нива на управление, с други сектори – бизнес, неправителствени организации, съвместно с други региони, с други държави, с гражданите и потребителите на услуги).
- Използване на ресурса на новите технологии (социални мрежи, мобилност, е-управление).
- Съвместно разработване и приложение на иновативни решения (с бизнеса, неправителствените организации, медиите, международни партньори).
- Лидерство и управленски решения, основани на предприемачество (визионерство, предприемчивост, експериментиране).
