Да правиш бизнес, решавайки социални проблеми. Да съчетаеш комерсиални и обществено-значими задачи. Да генерираш печалба, извършвайки дейности, присъщи на организациите с нестопанска цел. Това е нещо повече от корпоративна социална отговорност. През последните няколко години се заговори за организации-хибриди.
Традиционно сме свикнали да разглеждаме пазара, държавата и обществото като три относително самостоятелни сфери, които макар да са взаимосвързани, все пак функционират по своя собствена логика. Днес обаче, в условията на ограничени финансови възможности, публичните администрации са изправени пред предизвикателството да преосмислят ролята си в предоставянето на публични услуги. Същевременно очакванията и изискванията на гражданите към тях не намаляват, а напротив – в държавата гражданите виждат контрапункт на нестабилността на пазара. Организациите-хибриди се раждат именно на пресечната линия между държава, пазар и гражданско общество. Те съчетават принципи и функции от две или дори и от трите сфери.
В много европейски страни границите между държавата, паза
ра и обществото никога не са били фиксирани, а са по-скоро размити и флуидни, като с течение на времето са се променяли. Например холандският политолог Филип Каре посочва, че много училища, здравни и социални заведения в началото на 19-ти век са основани не по инициатива на държавата, а по инициатива на отделни (групи от) социално заинтересовани граждани или религиозни и идеологически групи. Различни обществени дейности от друга страна се зараждат по инициатива на отделни предприемачи. Холандската Източноиндийска компания, основана в началото на 17-ти век например е интересен случай на търговско предприятие, което има суверенитет и на практика функционира като държава.
Днес подобни хибридни структури, които функционират на границата между частната и публичната сфера, са по-скоро правило, отколкото изключение. Все повече публични институции и организации работят въз основа на бизнес принципи и предлагат стоки и услуги на пазарен принцип. А бизнес организации се обръщат към социални проекти и инициативи за устойчиво развитие на общността. Ако разглеждаме организациите само като частни, публични или граждански, тогава естествено организациите-хибриди ще ни се струват необичайни. На практика обаче публичните институции, пазарът и гражданското общество винаги са били в близки, а и сложни отношения помежду си. През 21-ви век тези отношения ще се усложняват. Дигиталните технологии променят всички аспекти на икономическия растеж. Управлението и преносът на информация – и превръщането й в знание и иновации – са в основата на ръста и посоката на социалното развитие. Бизнес моделите и организационните структури и в публичния, и в частния сектор трябва да могат да генерират устойчив ръст на производителност и иновативност. За да постигат тези задачи, те са принудени все по-често да излизат от своята „зона на комфорт“ и да работят извън институционалните си рамки.
Кои са предимствата на хибридните организации?
- Те дават възможност за достъп до нови пазари.
- Увеличат ефективността на публичните услуги.
- Допринесят за трансфер на ценности и на добри практики между отделните сектори.
Рисковете на свой ред също не са маловажни. Оставени извън строг публичен контрол, тези организации могат да създадат условия за нечестна конкуренция (несправедливо субсидиране, неправомерно използване на секретна институционална информация за търговски цели, създаване на монополни структури и др.). Не е изключено хибридните организации да пренебрегнат публичните си функции и задачи в полза на пазраната си дейност или да предприемат опортюнистични действия в защита на търговския си интерес.
Кои фактори ограничават тези рискове?
На теория рисковете, които произлизат от смесването на функциите на публична институция с бизнес организация и гражданско сдружение, са значителни. На практика обаче те могат да се минимизират ако са налице две ключови характеристики:
- Наличие на активни регулаторни органи (гарантират законосъобразност и спазване на принципа на свободната конкуренция)
- Висок професионализъм и експертиза (гарантират трансфер на ноу-хау и добри практики)
Конкретните примери за хибридни организации в Европа са все повече. В Италия са изградени над 7000 т.нар. социални кооператива като базисен модел за предоставяне на социални услуги на местно ниво. Над 1200 кооператива функционират в Швеция като алтернативен модел на детските ясли и градини. А през 2011 година датската община Фредерисиа печели Европейската награда в публичния сектор за въведен радикално нов модел в грижата за възрастни хора.
Макар в България все още рядко да се говори за организациите-хибриди, всъщност са налице примери за споделяне и трансфер на функции между публичната сфера, бизнеса и гражданските сдружения, особено в областта на образованието, екологията, социалните дейности. Интересен пример е „Училищната академия на Телерик“. Една от големите софтуерни компании у нас от от 5 години насам предоставя безплатни обучения по програмиране за ученици от 7 до 12 клас. Така не само изгражда базови умения и знания по разработка на софтуер и ги подготовя за Националната олимпиада по информационни технологии, но едновременно с това си гарантира и високо компетентни кадри за екипа на компанията.
Съществена част от неправителствените организации на местно ниво у нас пък работят в тясно сътрудничество с местната власт по предоставяне на социални услуги като на практика заместват общините в много от присъщите им дейности в социалната сфера. И се справят по-добре. Оттук до трансформирането на тези социални услуги в нов модел на публичния сектор има съвсем малка крачка и тя е в добрата нормативна регламентация, която да гарантира конкуренция и ефективност.
Без съмнение в следващите няколко години ще видим много подобни примери. Има смисъл да се инвестира в сътрудничество между институции, бизнес и общество, което прави и трите страни по-ефективни и по-полезни на гражданите.
Ако искате да научите повече:
От сайта на Филип Каре ще се запознаете с идеята за хибридните организации и възможностите и рисковете, свързани с тях
http://www.hybridorganizations.com/
Страницата за корпоративна социална отговорност на български компании представя интересна графика за развитието на концепцията за КСО през последните пет десетилетия
http://csr.bg/social-responsibility/csr-development
Струва си да разгледате сайта на Hot Bread Kitchen, пекарна за традиционен хляб от различни краища на света, която съчетава бизнес модел и социално предприемачество в подкрепа на жени в неравностойно положение
