12 пъти Европейската комисия е употребила глагола „изглежда“ в 12-те странички на новия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Това не е стилистично недоглеждане. Европейската комисия не разполага с методология и аналитичен инструментариум, който да й позволи да види естеството на проблема с върховенството на правото в България. Тя може само да регистрира отражение на реалната картина, пречупено през поредица от криви огледала. temida96

Криви, защото са изкривени от изначално сгрешения дизайн на механизма. Криви от натрупалата се инерция от пред-присъединителния период, когато правителствата пак имитираха съдържателни реформи, но тази имитация не беше санкционирана, а напротив, насърчавана от Брюксел. Преди присъединяването на България към ЕС, европейските комисари по разширяването настояваха упорито само за едно – за няколко осъдителни присъди за корупция на високопоставени политици. Като своеобразно жертвоприношение за общественото здраве. Дори се коментираше дали управляващата тогава тройна коалиция да не даде това жертвоприношение по формулата 3:5:8. Изкривени и от безалтернативното мислене на проблемите на политическата и гражданска публичност у нас единствено през призмата на частични финансовите, кадрови, законови и процедурни дефицити и вина на отделни лица.

Да се мислят проблемите на политическата корупция у нас само през изграждане на институции, капацитет и законодателство, е удобно за редица лица и кръгове в страната, защото настоящото статукво устройва съвкупно и политическите елити на прехода, и свързаните с тях икономически интереси. Тази трактовка е много удобна и защото позволява да се извършват действия, без да се постига резултат (rule of law). Могат да се пишат стратегии, да се изграждат институции, после те да се изпълват с административен и експертен капацитет, след това да се развиват механизми за координация между създадените институции…и така вече 8 години. Реформи се правят, progress не се постига.

Как по друг начин може да се обясни аналитичната безпомощност , с която ЕК анализира корупцията (вж. стр. 8 от доклада). Няма дума за партийно финансиране, за манипулиране на изборния процес, за лобизъм, за връзката криминален бизнес -финансиране на политически проекти – икономическо покровителство – мрежови зависимости – че и лобизъм в съдебната система (това последното също е нашенски феномен).

Затова на ЕК й изглежда. Комисията или не си дава сметка за естеството на проблема „политическа корупция в България“ (в Югоизточна Европа, впрочем), или ако си дава сметка – не го показва. Може би е по малко и от двете. Все пак кога в историята на европейската интеграция преди България и Румъния на ЕК й се е налагало да наблюдава, оценява и дава практически насоки за изграждане на върховенство на правото?

През 2007 година за ЕК това беше нов проблем. Но и проблем, за решаването на който ЕК очакваше добронамереност и партньорство от местните политически елити. Твърде наивно.
Но да не подценяваме и политическия характер на МСП. А той е най-ясно видим в периоди след смяна на управлението. Само няколко седмици от управлението на ГЕРБ и коалиция, и тонът на доклада е значително смекчен. Съвсем същото беше и през 2009 година. Шест години по-късно ЕК пак дава кредит на доверие на реформения устрем на новата власт.

Подобен подход от страна на ЕК дава повод за значителна политизация на докладите. Показателно е, че тази година за пръв път докладът беше приет умерено и без особена конфронтация и взаимни обвинения, които бяха традиция през последните години. Опозицията не видя в доклада сериозна критика за своя мандат, а пък управляващите разчетоха в него подкрепа. Тази година МСП трябваше да се пригоди към специфичната политическа конюнктура на новото управление в България. Така МСП, който има претенции да е технически и експертен механизъм, се оказва по същността си политически инструмент. А това рязко противоречи на неговата ефективност.

Че ЕК и правителствата у нас се надлъгват в една и съща игра вече 8 години най-ярко показват препоръките на Комисията. На 8-мата година от Механизма тепърва пак се препоръчва упълномощаване на институция за координиране на действията по борба с корупцията и изработване на стабилна антикорупционна стратегия. Ако продължи да следва този подход, много скоро МСП ще загуби всякаква обществена популярност. Твърде вероятно е обаче намаляващото доверие към доклада да „подкопае“ и доверието към европейските институции като цяло.

Не бива да се заблуждаваме от резултатите от последния Евробарометър, според който 78% от българите искат МСП да го има. От методологическа гледна точка тези резултати са твърде нееднозначни (най-малкото защото гражданите не са запитани за резултатността на механизма). Не всичко е каквото изглежда. Българският евро-песимизъм предстои.

Д-р Линка Тонева

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmailfacebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail