Опитът от изминалите двадесет и пет години ни показа, че свободните избори и многопартийната система не водят задължително до икономическо благосъстояние за държавата и за мнозинството от гражданите.

Парадоксално, но обратният сценарии е много по-вероятен.

Упадъкът на ключови системи от институционалната инфраструктура, като например образованието, здравеопазването, икономиката, се съчетава с наличие на демократични права, позволяващи на гражданите да избират управниците на същите тези системи. Тогава защо гражданите твърде често избират партия, която лесно загърбва предизборните си обещания и се впуска с голямо желание в отклоняването на обществени ресурси в джобовете на управляващите елити?

Редица изследователи смятат, че причината е културно-познавателна: част от държавите са културно непригодни да изградят жизнеспособна демократична система, а оттам и работещи икономически институции. Тази гледна точка намира множество застъпници. Макс Вебер в прословутата си книга „Протестантската етика и духът на капитализма“ поставя протестантското вероизповедание като основополагащ фактор за икономическия успех. Други автори говорят за т.нар. южняшка нагласа към живота, която представлява някаква особена смесица от мързел, податливост към корупция и влечение към авторитаризъм: все причини редица държави от южната и източната периферия на ЕС да не съумяват да изградят развити икономики, подобно на съседите им от северната периферия.

Теорията за „културната обреченост“ е изключително примамлива, не само за академичните изследователи, но и за служителите в международните институции. След като незнанието или некомпетентността са причината за лошото управление, то панацеята се корени в пренасянето на добри практики, „наливане на акъл“, в главите на управляващите, които не са достатъчно интелигентни, за да накарат икономиката и демокрацията да работят.

Но тук е мястото да се запитаме дали незнанието е причината за лошите решения, които водят до обедняването на по-голямата част от населението. Разбира се, че не, защото лошото управление е съзнателно възприета стратегия, която е изключително изгодна за малцина, но същевременно е унищожителна за живота на мнозинството. Бедността и ниското качество на демокрацията са резултат не от културна или познавателна изостаналост, а от наличие на пленени институции, които работят в услуга на тесен кръг от хора. Пленени от частни интереси, които работят за концентриране на богатството и възможностите за растеж в ръцете на малцина избрани.

Разрешаването на проблемите трябва да е предшествано от правилното им назоваване. Изключително важно е да поставим състоянието на институциите в центъра на дебата за развитието на икономиката и на демокрацията в България.

Исторически погледнато, редица общества са съумели да обърнат парадигмата на бедността и да положат основите на икономическия растеж чрез създаване на силни политически и икономически институции. Бурното икономическо и социално развитие, което наблюдаваме в Южна Корея твърде много се различава от печалната ситуация в Северна Корея, макар че до 1948 г. двете държави са били една страна със споделен език, култура и религия. Но след разделението, в двете корейски държави започва изграждането на диаметрално противоположни институционални модели, като днес виждаме резултатите от това.

В Европа ставаме свидетели на сходни процеси. Отличното социално и икономическо развитие на част от държавите от източната периферия на ЕС, например Финландия и Полша, ни показва, че богатството не е социално кодиран феномен, а резултат от добре изградени и ръководени институции. През последните петнадесет години и двете държави разработват целенасочени стратегии за национално развитие, които обхващат комплексни институционални и икономически реформи. Резултатите от тях са видими и е особено стряскащо, когато направим сравнение със съседни държави, които притежават сходна култура и религия, но са избрали различно институционално развитие, например Унгария.

Следователно не е достатъчно да възприемем добри практики, а да възприемем добри принципи – дълбочинни реформи, които да постигнат цялостна институционална промяна.

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmailfacebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail