Снимка: inhabitat.com
*от англ. enabling state, използвано още в края на 80те г. от проф. Нийл Гилбърт от Калифорнийския университет Бъркли (The Enabling State : Modern Welfare Capitalism in America), а по-късно и от други автори като финландския изследовател Рейо Митинен от Хелзинкския университет (Innovation, Human Capabilities, and Democracy: Towards an Enabling Welfare State)
Финландският парламент вече обсъжда план в училищното образование по-широко да навлязат форми на обучение, свързани с виртуално и гейминг-базирано обучение, роботика, 3D-принтиране, биотехнологии. Според финландските парламентаристи децата днес нямат нужда да ходят на училище, за да получават информация. Тя изобилства навсякъде около тях. Училището трябва да помага на всеки да открие онова, в което е най-добър. И да го научи да търси активно информация, да вдъхновява околните, да създава нова информация и преди всичко да умее да анализира.
Концепцията за „държава, създаваща възможности“ се ражда като контрапункт на държавата на благоденствието (welfare state). Появата й е донякъде свързана с глобалните финансови трусове, демографската криза в повечето развити страни и проблемите на промените на климата. Концепцията за „държава, създаваща възможности“ е преди всичко форма на преосмисляне на връзката държава-общество. И отговор на усещането, че съществуващите в момента обществени системи в Европа са неустойчиви.
Казано накратко, зад тази концепция стои виждането, че освен че трябва да поддържа високо качествени публични услуги, държавата има ключова роля в това да създава възможности за общностите, семействата и гражданите. Това значи, че държавата трябва да се приспособява към тези възможности, и като насърчава развитието на недържавен капацитет, на недържавните субекти, и като организира по определен начин публичните услуги.
На практика това означава да гледаме на публичните администрации и услуги като на механизми, които ни оправомощават. Които създават условия ние сами да се справяме с ако не всички, то поне с повечето аспекти на социалния живот. Например да си представим сектора здравеопазване – традиционно мислим здравните услуги като здравна помощ, при нужда от лечение. Преведена на езика на enabling state, здравните услуги са средството, което ни помага да разберем как най-добре да управляваме собственото си здраве.
Какво е нужно, за да се случи този модел на практика? Необходимо е публичният сектор да бъде много гъвкав – устройството и работата на институциите да са отражение на разбирането, че потребностите и възможностите на различните групи и общности са крайно разнородни. Институциите трябва да разполагат с разработени механизми за оказване на помощ на съответните групи в това да изградят сами своя капацитет и възможности да решават различни социални задачи. Това означава публичните услуги да не са просто реакция на моментни, конкретни потребности, а да се съотнасят интегрално към всички аспекти на социалния живот на групите и общностите.
Проблемът е, че понастоящем повечето социални проблеми изискват хоризонтално разрешаване (с участие на различни сектори), а решенията, които институциите предлагат, са вертикални.
Например, образователните услуги се планират и осъществяват най-често независимо от, да кажем, здравните услуги. А връзката между образование и здравеопазване е повече от очевидна – и от гледна точка на превенцията на различни социално значими заболявания, и от гледна точка на потребностите на малцинствени групи с техните специфични проблеми, от гледна точка на рискови социални групи и т.н. А за връзката образователна – здравна политика почти не се говори у нас. Можем да открием десетки подобни примери.
„Политики за развитие“ работи за прилагането на:
- мерки за преодоляване на разделянето на секторите на политиките, когато то е по чисто финансови, бюджетни или отчетни причини, в посока преодоляване на фрагментацията на политиките;
- програми за мобилност на служители в различни органи на публичната администрация, което стимулира преноса на добри идеи и практики между секторите;
- проекти, които развиват модела на единното управление – не базирано на секторни ведомства, а на постигането на национални цели и резултати.
Ако искате да научите повече за концепцията enabling state:
– дискусионното есе на сър Джон Елвидж за Карнеги Тръст ще ви въведе в темата от гледна точка на новия модел на публичния сектор: http://www.carnegieuktrust.org.uk/publications/2012/the-enabling-state—a-discussion-paper
– есето на Нийл Гилбърт за ОИСР представя пет различни подхода, и финансови механизми, за преосмисляне връзката публичен сектор – частен сектор по отношение предоставянето на публични услуги
http://www.oecd.org/social/soc/35304720.pdf
– реч на Тони Блеър, която защитава идеята, че държавата, създаваща възможности, трябва да подкрепя публичните и социални предприемачи: http://www.theguardian.com/society/2006/jul/26/health.politics
– рецензия на книгата “Enabling State. Putting People Before Bureaucracy”, която задава риторичния въпрос дали публичните администрации са като динозавър, когото трябва да научим да танцува: http://epubs.scu.edu.au/cgi/viewcontent.cgi?article=1029&context=jesp
– сайта на проект TestTown, в който млади предприемачи на възраст между 16 и 30 години получават подкрепа, за да разработят новаторски бизнес идеи и да вдъхнат живот на западащи градски райони.
http://www.carnegieuktrust.org.uk/changing-lives/enterprise-and-society/testtown-2014
– Комитетът за бъдещето на финландския парламент наскоро публикува доклад, в който „експериментира“ с идеята за държава, създаваща възможности. http://www.eduskunta.fi/triphome/bin/thw.cgi/trip?${APPL}=erekj&${BASE}=erekj&${THWIDS}=0.1/1425306661_306741&${TRIPPIFE}=PDF.pdf
