Десет години след Зелената книга за публично-частните партньорства, публикувана от Европейската комисия през 2004 г., публично-частните партньорства вече далеч не са „явление“ в икономическата практика на публичните администрации в страните-членки на ЕС. Те са естествена част от усилията на публичното управление за предоставяне на по-добри публични услуги. Те позволяват допълване на често ограничените възможности в публичния сектор, за споделяне на ноу-хау и методи на работа, за развитие на местния бизнес и предприемачество и за диверсифициране на икономиката като цяло.

Какво са публично-частните партньорства?

– Те са алтернативен модел на осъществяване на публични дейности.

Какво не са публично-частните партньорства?

– Те не са просто финансов модел.
– Те не са приватизация.
– Те не са магическа пръчка.

Публичните власти в страните от ЕС обикновено прибягват до използването на публично-частните партньорства за предприемане на инфраструктурни проекти, особено в сектори като транспорт, но и в секторите здравеопазване, образование, национална сигурност. На европейско ниво публично-частните партньорства се оказват особено полезни за развитието на транс-европейските транспортни мрежи, инициатива, която изостава от предварително заложения график преди всичко поради липса на финансиране.
Ползите от публично-частните партньорства са предварително ясни. Те именно стоят в основата на избора на този икономически инструмент, когато е нужно да се допълни капацитетът на публичния сектор. Поуките от опита от публично-частните партньорства до момента обаче стоят в основата на преосмислянето на партньорствата – и то основно в посока разширяване на кръга от участници.

В много от развитите страни днес се говори не просто за публично-частни партньорства, а за нов модел – предоставяне на услуги, основани на сътрудничество между трите сектора – публичен, частен и граждански. Представете си обединяването на потенциала на трите сектора. А защо да не говорим дори за „четвърти сектор“. Той би дал възможност за предоставяне на услуги, базирани все повече на социалното предприемачество и коопериране. А оттам и на развитие чрез сътрудничество, което дава далеч по-добри социални и икономически резултати.

Представете си например социалната услуга „образование за деца от 10 месеца до 5-годишна възраст“. Можете да я получите от държавно обединено детско заведение, от частна детска градина или от родителки кооператив, всеки със своите силни и слаби страни. Но представете си същата услуга, предоставяна едновременно с универсален и силен държавен стандарт и гаранции, с финансовия и иновационен потенциал на частен инвеститор и с контрола и ангажимента на гражданска асоциация на родителите.
Подобно е например партньорството между Американската агенция за международно развитие, компания производител на кафе и международната неправителствена организация Save the Children, които си сътрудничат в полза на семействата, отглеждащи кафе в Никарагуа. Така едновременно постигат по-ефективни техники на производство на кафе, по-добър достъп на местните производители до пазара, диверсифициране на културите, високи добиви, по-високи доходи за семействата-производители и по-добри условия на живот, хранене и здравеопазване за техните деца.

Развитието на партньорства в рамките на „четвъртия сектор“ като пресечна средина на публичния, частния и гражданския сектор, има две основни преимущества. Public-private partnerships

Частният сектор обикновено ще направи точно това, за което му се плаща. Но не винаги би направил повече. Тук би могъл да бъде съществен приносът на гражданския сектор.
Голяма част от противоречивостта на публично-частните партньорства идва от опасения, свързани с трансфера на риск (прехвърляне на твърде малък или твърде голям риск от единия сектор към другия) и с потенциала за злоупотреби с публични средства. Включването на гражданския сектор означава и по-активно включване на компонента „граждански контрол“ в партньорствата.
Ползите от този нов модел на предоставяне на услуги са значителни. Преди всичко те са свързани с усещането за споделена мисия, функции и отговорност – споделена между всички участници. А новото е добре забравено старо. Всъщност включването на гражданския сектор в решаването на публични задачи не е нещо ново. Новостта идва от огромния потенциал на новите технологии и новите средства за комуникация, включително нови модели на организация на общности каквито са съвременните социални мрежи.

Може би вече виждате нови възможности за своята администрация?

Или неоползотворени възможности за своя бизнес?

Позволете си да отидете стъпка напред. Потърсете по-широк кръг партньори. Станете част от един нов модел на публичните партньорства.

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmailfacebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail