Линка Тонева беше гост-панелист в дискусия, организирана от MOVEBG и BlEUprint на 13 февруари 2015 г. в Дома на Европа в София. Дискусията се проведе под надслов „Новият път за нас Българите“. Дискусията беше открита от Саша Безуханова и министъра на правосъдието Христо Иванов. Участие взеха още Тихомир Безлов, д-р Христо Христев, съдия Атанас Атанасов, Росен Босев.
Ето и откъс от изказването на д-р Линка Тонева:
„13 пъти Европейската комисия е употребила глагола „изглежда“ в 13-те странички на новия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Това не е стилистично недоглеждане. Тезата, която защитавам, и ще започна веднага с нея, е, че Европейската комисия не разполага с методология и аналитичен инструментариум, който да й позволи да види естеството на проблема с върховенството на правото в България. Тя може само да регистрира отражение на реалната картина, пречупено през поредица от криви огледала.
Първо, криви, защото са изкривени от изначално сгрешения дизайн на механизма. Дизайнът е грешен и от гледна точка на адресатите на доклада – Съвета на ЕС и Европейския парламент, от които обаче не се очаква каквато и да било институционална реакция на поднесената им информация с редовните доклади. Дизайнът е изначално грешен и като подход, защото приоритизира мониторинга, наблюдението, а в по-малка степен реално подкрепя сътрудничеството между ЕС и наблюдаваните общества. ЕК регистрира, без да се ангажира с политическа реакция. Защото сътрудничеството би означавало поемане на отговорност и от двете страни в случай че механизмът не постига своята цел – а тя е установяване на принципите на върховенство на правото в България и Румъния. Но това изисква ЕК да излезе от тона на дипломатичността, а и да предприеме действителни санкционни мерки. Нещо повече, да разпознае реалните адресати на сътрудничеството в балканските общества, а това не са политическите елити, това са гражданите на България и Румъния (Едва в доклада от 2012 г. се споменава необходимостта от ownership, от засилена роля на гражданското общество, а в тазгодишния мимоходом се оценява натрупаният опит у гражданския сектор у нас).
На второ място, криви огледала, защото отразяват натрупалата се инерция от пред-присъединителния период, когато правителствените усилия у нас бяха преди всичко свързани с хармонизирането на законодателство и затваряне на преговорни глави. И тогава, а и в първите години на МСП основният обем от мерки беше свързан с промени в законодателството, разработване на стратегии, приемане на планове за действие, изграждане на ресурсен и административен капацитет и т.н. Тоест поредица от действия, които могат да бъдат оценявани като напредък, но без да отвеждат към progress, към еволюция в нов тип обществени отношения каквито по същество са механизмите на върховенство на правото.
Преди присъединяването на България към ЕС, европейските комисари по разширяването не говореха за върховенство на правото. Те настояваха упорито само за едно – за дузина осъдителни присъди за корупция на високопоставени политици. Като своеобразно жертвоприношение за общественото здраве. Дори се коментираше дали управляващата тогава тройна коалиция да не даде това жертвоприношение по формулата 3:5:8.
Нека вляза в малко повече детайл на своята аргументация. Имах привилегията да участвам в интердисциплинарен екип на СУ, който през 2013-2014 проведе количествено и качествено сравнително изследване на политиките на след-присъединителна условност на ЕС спрямо България и Румъния и по-конкретно на МСП. Книгата „Механизмът за сътрудничество и проверка: споделена политическа безотговорност“ е резултатът от това две-годишно изследователско усилие. Смея да твърдя, че нейните четирима автори сме практически единствените гласове, които защитават тезата, че функционирането на МСП в този му вид е проява на политическа безотговорност от страна на ЕК, споделена без съмнение с политическите елити в България и Румъния.“
Отзиви за дискусията в медиите:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/02/13/2472198_za_monitoringovite_dokladi_na_ek_-_mejdu_skepticizma_i/
http://m.actualno.com/crime/Eksperti-Monitoringyt-na-EK-e-bezpolezen-zashtoto-njama-sankcii-456720.html
http://prinbulgaria.com/news.php?nid=8490
