Филантропия 2.0

Според актуално проучване на Масачузетския технологичен институт анализът на масиви от данни от операторите на мобилни телефонни услуги може да даде информация за риска от възникване на грипни епидемии. Обикновено корпорациите използват своите масиви от данни за потребителите за маркетингови цели и за да поддържат конкурентоспособността си. Не може да не сте чували за компанията, която открила, че потребителите, които купуват памперси, обикновено купуват и бира.

През последните няколко години обаче все повече се говори за дарителство на данни.

Прочетете повече ТУК

Държава, създаваща възможности

Финландският парламент вече обсъжда план в училищното образование по-широко да навлязат форми на обучение, свързани с виртуално и гейминг-базирано обучение, роботика, 3D-принтиране, биотехнологии. Според финландските парламентаристи децата днес нямат нужда да ходят на училище, за да получават информация. Тя изобилства навсякъде около тях. Училището трябва да помага на всеки да открие онова, в което е най-добър. И да го научи да търси активно информация, да вдъхновява околните, да създава нова информация и преди всичко да умее да анализира.

Прочетете повече ТУК

Правото да  бъдеш по-добър

Една от най-честите критики на бизнеса и на гражданите към държавата е, че създава излишна бюрокрация и затруднява свободната инициатива. Какво обаче бихте направили, ако институциите ви дадат изключителното право да НЕ прилагате определени правила и разпоредби във вашия бизнес или организация? Условието е да покажете по-добър краен резултат, продукт или услуга.

Подобно предизвикателство вече предлагат държавни институции и администрации в някои европейски страни. Можете ли да го приемете?

Прочетете повече ТУК

Организациите-хибриди: възможности или рискове?

Да правиш бизнес, решавайки социални проблеми. Да съчетаеш комерсиални и обществено-значими задачи. Да генерираш печалба, извършвайки дейности, присъщи на организациите с нестопанска цел. Това е нещо повече от корпоративна социална отговорност. През последните няколко години се заговори за организации-хибриди.

Прочетете повече ТУК

Не всичко е каквото изглежда (в Механизма за сътрудничество и проверка)

12 пъти Европейската комисия е употребила глагола „изглежда“ в 12-те странички на новия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Това не е стилистично недоглеждане. Европейската комисия не разполага с методология и аналитичен инструментариум, който да й позволи да види естеството на проблема с върховенството на правото в България. Тя може само да регистрира отражение на реалната картина, пречупено през поредица от криви огледала.

Прочетете повече ТУК

Прости принципи за умна специализация

Какво е общото между новия персонализиран модел на здравеопазване “care and cure” в белгийския регион Фландрия, развитието на аеронавтиката в Андалусия и високотехнологичното сърце на Холандия – Brainport в Айндховен?

Отговорът е умната специализация – smart specialization. Но не просто умна. А и SMART – specific, measurable, attainable, relevant, time-bound. Във всеки от изброените примери си дават среща специфичните особености на региона, потенциалът за иновации на бизнеса и академичните среди и капацитетът на публичните институции да стимулира политики за растеж.

Прочетете повече ТУК

10 неща, които трябва да  знаем за вземането на решения в Брюксел

През 2018 година, десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, България ще поеме ротационното председателство на Съюза. Ако бъде добре подготвен, мандатът на председател ще даде на България възможност да постави някои свои стратегически приоритети в центъра на политическия дневен ред на Съюза. Председателството на ЕС дава и допълнителен стимул да постигнем по-добро представяне по някои показатели, свързани с членството в ЕС, като реформи от сферата на Механизма за сътрудничество и проверка и усвояване на средства от структурните фондове, например. И нещо особено важно за България: ротационното председателство ще даде възможност за фокусиране на националното политическо, административно и обществено внимание върху европейската политика, върху дневния ред на Европа. А това ще бъде изключително полезно за България, която все още се намира в периферията на европейския политически дебат.

Прочетете повече ТУК

От добри практики към глобален стандарт за публичния сектор

Свикнали сме да възприемаме публичния сектор като гарант на устойчивостта, стабилността и приемствеността в управленския процес. Можем ли обаче да обърнем перспективата? Възможно ли е да си представим публичния сектор като среда, която провежда стратегически и систематични усилия да управлява нововъзникващи и променящи се процеси и отношения и която създава позитивна промяна?

Прочетете повече ТУК

За цената на пленените институции

Опитът от изминалите двадесет и пет години ни показа, че свободните избори и многопартийната система не водят задължително до икономическо благосъстояние за държавата и за мнозинството от гражданите.

Парадоксално, но обратният сценарии е много по-вероятен.

Прочетете повече ТУК

Десет години след Зелената книга за публично-частните партньорства: ползи, проблеми, поуки?

Десет години след Зелената книга за публично-частните партньорства, публикувана от Европейската комисия през 2004 г., публично-частните партньорства вече далеч не са „явление“ в икономическата практика на публичните администрации в страните-членки на ЕС. Те са естествена част от усилията на публичното управление за предоставяне на по-добри публични услуги. Те позволяват допълване на често ограничените възможности в публичния сектор, за споделяне на ноу-хау и методи на работа, за развитие на местния бизнес и предприемачество и за диверсифициране на икономиката като цяло.

Какво са публично-частните партньорства? Прочетете повече ТУК

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmailfacebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail